image image image image
Противопоказания при имунизациите Противопоказанията за имунизации биват общи и специфични за отделните ваксини. При новородени противопоказанията са отделна група и сроковете на отлагане трябва да се спазват прецизно от ОПЛ.
Вродена луксация на тазобедрената става Вродената луксация на тазобедрената става е едно от най-честите вродени изкълчвания при новородените.  Едностранното или двустранно изкълчване на тазобедрената става се среща  при  2-3 на 1000 новородени и при 15-25% от бебетата, родени в седалищна позиция. Причините за вродената луксация не са напълно изяснени, като само в отделни случаи се установява наследствена обремененост.
Подсичане   Кожата на новороденото е несъвършена и беззащитна и лесно може да се инфектира. Това налага повишено внимание при всеки обрив и възпаление, които създават благоприятни условия за нараняване и инфектиране на кожата.
УртикарияУртикарията или т. нар. копривна треска е алергично заболяване, което се проявява с характерни обриви /уртики/ по кожата. Манифестира се с еритем (зачервяване) , папулоеритемен обрив (с надигане над околната кожа и зачервяване) и сърбеж.

Вродена луксация на тазобедрената става

1272426598_Dynamic_Hip_Splint1_h_web_full

Вродената луксация на тазобедрената става е едно от най-честите вродени изкълчвания при новородените.  Едностранното или двустранно изкълчване на тазобедрената става се среща  при  2-3 на 1000 новородени и при 15-25% от бебетата, родени в седалищна позиция. Причините за вродената луксация не са напълно изяснени, като само в отделни случаи се установява наследствена обремененост.


Степените на луксацията се разделят на три вида:

  • Дисплазия на тазобедрената става -  Ставите са недоразвити и ставната повърхност на главичката на бедрената кост се опира в ставната повърхност на тазовата кост (ацетабулума), но е изместена нагоре.
  • Сублуксация – Това състояние е близо до луксацията и се проявява, когато  главичката на бедрената кост се измества още по-нагоре, а ставната  повърхност достига и опира до ръба на ацетабулума.
  • Луксация – главата на тазобедрената кост е извън ставната ямка
    Истинската луксация настъпва едва когато детето започва да прохожда. В момента, когато мускулното натоварване на краката значително се увеличава, главичката на бедрената кост излиза над и извън ставната повърхност (ацетабулума). Лекарите обясняват, че бебетата с вродена луксация са само 1,55 на хиляда новородени. В лечебната практика обаче честотата на заболяването е средно 90 на хиляда.

    По големият процент на реалната заболеваемост, до голяма степен, се дължи на неправилните грижи за новородените, причиняващи изкълчване на нестабилните стави и развитието на предизвиканата луксация
    .

    Момичетата са по-предразположени към развитие на луксация от момчетата, но наследствените и външните, механични фактори имат решаващо значение за развие тази болест. Често дисплазия или лека сублуксация остава незабелязана в детството, но след първата бременност структурните промени в ъглите на таза предразполагат към нарушения на контактната ставна повърхност и коксартрозни промени до 30 годишна възраст.

    Един от наследствените фактори е т.нар.  “свръхеластичността” на ставите. В последните дни преди раждането и няколко дни след  това, в организма на бебето се наблюдава повишено ниво на група хормони, които правят съединителната тъкан по-разтеглива и еластична. Това е необходимо, защото само така процесът на раждането е с минимален риск за детето и майката – скелета на бебето, който е все още изграден от хрущялна тъкан се деформира и огъва според родовите пътища. Тази гъвкавост на скелета го прави и значително по- податлив на увреждане от външни фактори.

    Именно външните механични фактори са най-честата причина за луксация на тазобедрените стави. Механични травми мога да се причинят както по време на бременността,  така и по време на раждането и  първите месеци от живото на бебето, когато скелета все още не е достатъчно твърд.

    По време на бременността увреждащ фактор е твърдата коремна стена на майката, както и твърдата стена на матката при жени, за които това е първа бременност.

    Рисков фактор по време на самото раждане е седалищното положение на  бебето, при което детето се издърпва за крачетата, а това може да доведе до изкълчване на ставите.

    Първите 7-10 дни след раждането
    , когато нивото на хормоните, които правят съединителната тъкан по-разтеглива и еластична, е още високо,  са най- рискови за механично изкълчване на ставите. В същото време, този период е и най- благоприятни за коригиране на  вродена луксация.

    Признаци на луксация:

    Един от първите признаци на луксация на тазобедрената става  е несиметричност на седалищните гънки и гънките от вътрешната страна на бедрата на бебето, но това не винаги значи луксация
    Забелязва се скъсяване и изиване навън на единия крак. Когато бебето е в легнало по гръб положение, със крака свити в колената и тазобедрените стави, едното коляно е по-ниско от другото.
    В по-късен етап, когато детето започва да прохожда, се забелязва накуцваща, т.нар. “патешка походка”, характерна за двустранно изкълчване на станата.
    При двустранна лукцация се наблюдава засилена извивка в поясната област на гръбначния стълб (хиперлордоза) или сколиоза.


За да се диагностицира луксация на тазобедрената става, в първите 10 дни след раждането, на бебето трябва да се направи т.нар тест на  Маркс-Ортолани. При този тест, детето се поставя легнало по гръб, със свити в коленете и в тазобедрените стави крачета. Краката последователно се раздалечават и приближават. Ако при движението се чуе изпукване(прескачане) на ставите, това е показател за наличието на луксация.

Сходни са и тестовете на Барлоу и на Палмен, показващи и склонностт към изкълчване, без все още да има такова. Този тип тестове, трябва да се правят единствено и само от опитни специалисти-ортопеди, за да се избегнат допълнителни травми и увреждания на скелета.


Основен показател за проблем на тазобедрената става в бебешка възраст е ограниченият разкрач, по-малък от считаните за нормални  80 градуса.

Лекарите предупреждават, че за разлика от луксацията, която може да бъде установена само с  клиничен преглед, дисплазията (недоразвитието) на тазобедрените стави не винаги се открива лесно и може да остане недиагностицирано.

Препоръчително е всички новородени да  бъдат преглеждани клинично и ехографски или рентгенологично. Най-добрата възраст за това е 6-8-10 седмица, когато при наличие на проблем, той може да се лекува най-ефективно.

 

При съмнения за луксация, точна диагноза може да се постави след след рентгеново изследване и консултация със специалист-ортопед.

За лечение и профилантика на луксацията, ортопедите препоръчват, на бебето да се обуват  специални ортопедични гащички, които да  раздалечават крачетата. Памперсите също имат добра, но не решаваща роля. До края на първия месец 80 % от децата, носили такива гащички се стабилизират. Останалите 20 % трябва да ги носят още 2-3 месеца.

В случаите, когато бебето няма вродени проблеми със ставите, ролята на родителите за правилното оформяне на скелета е изключително важно.

Повиването на детето с прибрани крачета е абсолютно погрешно. В миналото, бебетата са били повивани стегнато и със събрани крачета, като се е смятало, че по този начин краката им ще станат прави. Реално обаче, този тип повиване има точно обратен ефект и е най-честата причина за изкълчване и увреждане на тазобедрените стави, при иначе здрави деца. Бельото и ританките също не бива да са тесни, защото пречат на разкрачения стоеж на детето и то се чувства некомфортно.Съвирането на крачетата отдалечава главата на бедрената кост от ставната ямка и пречи за нейното оформяне.

Веднага след раждането, крачетата на детето трябва да са разкрачени и да могат да се движат свободно. Бебето трябва да се носи с разкрачени крачета около хълбока на майката или в кенгуру, като по този начин крачетата му са в „жабешка“ позиция. Проходилките също са считани за добро средство за предотвратяване на проблеми с тазобедрените стави, но все още мненията са противоречиви.

Ортопедите препоръчват, на прохождащите деца да не се слагат обувки, а детето да прави първите си крачки с боси крачета. Ако детето е с обувчици непрекъснато, то се лишава от нормална сензорна стимулация, която може да получи от контакта с околната среда - мускулите на стъпалото не се упражняват достатъчно и това може да доведе до ортопедичен проблем.

Най-добрата профилактика на всички ортопедични проблеми на долните крайници е босото ходене.

Препоръчително е, до десетия ден след раждането, бебето да бъде прегледано с ехограф ако:

  • В семейството има случаи на вродена луксация на тазобедрените стави
  • Единия или двамата родители са с т. нар халтави стави
  • При многоплодна бременността
  • Раждане преди термина
  • Трудно раждане или седалищно раждане
  • Положителни резултати при  тест на  Маркс-Ортолани,  тест на Барлоу или  на Палмен
  • Детето има и други  аномалии на скелета, при наличие на криви ходила, шия или друга вродена деформация

  • При деца, които не влизат в нито една от рисковите групи, ехографски преглед трябва да се направи след  първия и след петия месец.

    Комбинацията от ранна профилактика, съчетана с ранен клиничен и ехографски преглед от ортопед, както и ранното диагностициране на луксация,  прави лечението  по-кратко и с почти 100% шанс за успех.
    Открита в по-късна възраст, луксацията се коригира със стремена на Павлик; наместване (с екстензия) с последващо гипсиране; апарат на Ханаусек, а в най-тежките случаи - оперативно.
В някои държави се препоръчва от втората седмица до 3-4 мес. на всички новородени да се поставят върху памперса специални ортопедични гащички с широка основа, които държат крачетата разкрачени с оглед своевременно оформяне на ставната ямка.

20951_Animiran_baner_Gerber_kvadrat_ok_3

За и против ваксините

Кой е тук

В момента има 42 посетителя и 1 потребител в сайта

Вход в системата