image image image image
Противопоказания при имунизациите Противопоказанията за имунизации биват общи и специфични за отделните ваксини. При новородени противопоказанията са отделна група и сроковете на отлагане трябва да се спазват прецизно от ОПЛ.
Вродена луксация на тазобедрената става Вродената луксация на тазобедрената става е едно от най-честите вродени изкълчвания при новородените.  Едностранното или двустранно изкълчване на тазобедрената става се среща  при  2-3 на 1000 новородени и при 15-25% от бебетата, родени в седалищна позиция. Причините за вродената луксация не са напълно изяснени, като само в отделни случаи се установява наследствена обремененост.
Подсичане   Кожата на новороденото е несъвършена и беззащитна и лесно може да се инфектира. Това налага повишено внимание при всеки обрив и възпаление, които създават благоприятни условия за нараняване и инфектиране на кожата.
УртикарияУртикарията или т. нар. копривна треска е алергично заболяване, което се проявява с характерни обриви /уртики/ по кожата. Манифестира се с еритем (зачервяване) , папулоеритемен обрив (с надигане над околната кожа и зачервяване) и сърбеж.

Домашни алергии

0f56256075_-_Copy

Почти всичко в нашия дом може да предизвика алергична реакция от страна на организма. Сред битовите алергии най-честа е тази от домашен прах. Домашния прах съдържа изключително много алергени, които влизайки в контакт с организма  могат да доведат до алергична реакция.

Алергията е вид повишена чувствителност на организма към различни вещества- алергени. При контакт с алергена за първи път се получава сенсибилизация – изменение и изостряне на чувствителността на организма към дадения алерген(алергична готовност). При повторно попадане на този алерген в организма, той отговаря с алергична реакция – продуцира антитела, които се свързват с алергените (при алергичната реакция се наричат антигени) и се задейства сложна биохимична каскада от множества медиатори, които определят вида,степента и локализацията на алергичния процес.

Проявлението на алергичната реакция е различно, от обрив,хрема,конюнктивит,астма и др., до анафилактичен шок.

Видове алергени
Алергените са вещества, които предизвикват алергия. Това може да са белтъчни вещества, сложни съединения от друг произход, например полизахариди, прости химични вещества и отделни химични елементи. Простите химични вещества и сложните вещества с небелтъчен произход стават алергени, едва когато се съединят с белтъци на организма. Но не всяко подобно вещество се превръща в алерген. Например, много лекарствени вещества се съединяват с белтъци в кръвта без да са алергени.

Алергените се делят на две големи групи: алергени, които попадат в организма отвън (екзоалергени) и образуващи се в самия организъм (ендоалергени или автоалергени).

Екзоалергените са инфекциозни и неинфекциозни. Битовите, епидермалните (например, към вълната и козината на домашните животни), към медикаменти, промишлени химически вещества, полените и хранителните алергени се отнасят към неинфекциозните.

Битови алергени
Най-сложният по състав алерген е домашния прах, тъй като в него влизат микроскопични частички от дрехи и други тъкани, гъбички (в помещения,  където има наличие на мухъл-много актуален проблем при съвременните изолации), частици от насекоми, пребиваващи в дома. Тези алергени по-често предизвикват алергични заболявания на дихателните пътища – алергия от домашен прах.

Домашните алергии са целогодишни, с намаляне на симптомите през топлите месеци,когато прозорците са отворени и концентрацията на алергена спада, за разлика от сезонните, които са най-често към полени и са ограничени в точно определено време от годината.

За алергията към домашна прах са типични отчетливи ремисии при преустановяване на контакт с алергена. Рядко се наблюдават хронични респираторни заболявания и бактериални алергии.

Домашните кърлежи, намиращи се в домашната прах, са най-активният първичен причинител на алергията. В домашната прах могат да се намерят до 50 вида домашни кърлежи. В 1 г домашна прах има няколко хиляди от тях. В домашната прах освен това се съдържат бактерии, например стафилококи, плесенни и други видове гъбички.

Все по-често се среща алергия към битови почистващи препарати съдържащи хлор. Концентрацията е най-висока близо до пода и децата я усещат най-силно. Съмнение за алергия към хлора се подозира ,когато се появи кихане,сълзотечение и суха пристъпна кашлица непосредствено след почистването. В случая алтернатива са почистващите препарати които не съдържат хлор от които има голямо разнообразие на пазара.

Всяко химично вещество е потенциален алерген и понякога минават месеци и години докато се установи точния дразнител. Такива вещества могат да бъдат ароматизатори, бои и лакове,ацетон,парфюми,лакове за коса..., и може би на първо място цигарения дим.

Домашните животни(козината) са много силен алерген при които единствения начин за решаване на проблема е извеждане на животното извън дома за винаги и основно почистване.

При алергия от домашна прах по-често възникват алергични реакции от бърз тип, които протичат с образуването на антитела – реагини, отнасящи се към класа на имуноглобулините Е (IgE). При съединяването на реагините към съответния алерген (антиген) от тези клетки се отделят медиатори (например, хистамин), които предизвикват алергична реакция 15-20 минути след контакта с алергена.

Алергичните реакции от бърз тип, които възникват при вдишването на домашна прах, се проявяват във вид на бронхиална астма, обрив, алергичен ринит, конюнктивит и много рядко с оток на Квинке.

По-рядко възникват алергични реакции от бавен тип – дерматити и екземи.

Към появата на алергичните заболявания голямо значение има наследствено определената имунна система(атопизъм) – т.е. предава се повишената способност на  организма да реагира към въздействието на външни фактори.

Диагностика

На първо място точната анамнеза, вида на оплакванията и обстостоятелствата на тяхната поява.
Диагнозата се поставя след извършването на кожни проби към битовите алергени. Прави се имунограма, която показва различи нарушения в отделни звена на имунитета. Обикновено при алергичните хора се установява високо количество имуноглобулини от клас Е (IgE), които всъщност представляват антитела към битови алергени.

Лечение на битовите алергии
Лечението е свързано с прекратяване на контакта с алергена, в случая с домашна прах, поддържане на повишена хигиена. Премахват се всички килими,губери,плюшени играчки и други материали които задържат повече прах. Премахват се пухени завивки и вълнени одеала. Редовна смяна на спалното бельо,почистване с прахосмукачка и влажно забърсване.

Борбата с мухъла е борба с влагата,която се натрупва в жилището и при съвременните дограми и изолации няма как да излезе.Водните пари кондензират на студените повърхности-прозорци, ъгли и др. ,като се образува перфектна среда за развитие на мухъл. В повечето случаи редовното проветряване не върши работа. Необходимо е цялостно отопляване на жилището (без драстични температурни разлики) и закупуване на електрически обезвлажнител съобразен с кубатурата на жилището,който да работи денонощно в студените месеци.

Когато отстраняването на алергена е невъзможно, се прави целогодишна специфична хипосенсибилизация  - понижаване на чувствителността на организма към алергена чрез кожно или перорално въвеждане на екстракти от него в постепенно нарастващи дози. Това понижава алергичната настройка на организма към конкретния алерген.

20951_Animiran_baner_Gerber_kvadrat_ok_3

За и против ваксините

Кой е тук

В момента има 54 посетителя и 2 потребителя в сайта

Вход в системата