image image image image
Противопоказания при имунизациите Противопоказанията за имунизации биват общи и специфични за отделните ваксини. При новородени противопоказанията са отделна група и сроковете на отлагане трябва да се спазват прецизно от ОПЛ.
Вродена луксация на тазобедрената става Вродената луксация на тазобедрената става е едно от най-честите вродени изкълчвания при новородените.  Едностранното или двустранно изкълчване на тазобедрената става се среща  при  2-3 на 1000 новородени и при 15-25% от бебетата, родени в седалищна позиция. Причините за вродената луксация не са напълно изяснени, като само в отделни случаи се установява наследствена обремененост.
Подсичане   Кожата на новороденото е несъвършена и беззащитна и лесно може да се инфектира. Това налага повишено внимание при всеки обрив и възпаление, които създават благоприятни условия за нараняване и инфектиране на кожата.
УртикарияУртикарията или т. нар. копривна треска е алергично заболяване, което се проявява с характерни обриви /уртики/ по кожата. Манифестира се с еритем (зачервяване) , папулоеритемен обрив (с надигане над околната кожа и зачервяване) и сърбеж.

Хранителните алергии в детска възраст

deca-i-vredni-hrani

Хранителните алергии са все по-актуална тема в съвременния живот ,с оглед на храните които консумираме,техния състав и качество и не на последно място културата на хранене на българина.Хранителната алергия е състояние, което се среща най-често при деца до 3-годишна възраст. Тя е много по-рядка след тази възраст.

Честотата на хранителните алергии сред общото население е 0,5 до 6%. Сред някои групи, като деца с атопичен дерматит и екзема, тя достига до 25%.

При истинската хранителна алергия винаги е налице имунен механизъм(реакция антиген-антитяло) и тя трябва да се разграничава от непоносимостта към някои храни, какъвто е например лактазният дефицит, непоносимост към някои замърсители в храните, хранители добавки (тартразин), както и естествено съдържащи се химични вещества в храните (например тирамин в сиренето).

Фамилната история е начин да се определи рискът за поколението. При доказана алергия към определени храни у един от родителите рискът за детето е 60%, а когато двамата родители са алергични – налице е 80% вероятност от развитие на алергия в ранната детска възраст.

Потенциален алерген може да бъде всяка храна.

За кърмачета и малки деца доказани и най-чести хранителни алергени са: животински белтък ,яйчен белтък, краве мляко, пшеница, соев белтък, фъстъци и риба.

За по-големи деца и възрастни алергизиращи храни са риба и морски храни, фъстъци, ядкови плодове – бадеми, кашу и др., домати и шоколад.

Могат да съществуват кръстосани алергични реакции по отношение на храни с близък състав, например алергените в соевия белтък са сходни с тези във фъстъците.

Клиничните прояви на хранителната алергия могат да бъдат разнообразни. Кожни реакции, като дифузни зачервявания с конфлуиращи надигнати плаки, екземи, остри уртикарии (обриви), придружени с усещане за парене и сърбеж са най-типичната проява на хранителна алергия. Често обрива е съпроводен с оток на меките тъкани на китките, стъпалата, лицето и скротума до оток на ларингса с тежък анафилактичен шок. Много рядко хранителните алергии са в основата на хронични кожни екземи. 

Стомашно-чревни симптоми като гадене, повръщане, болки в корема нерядко са непосредствен признак за непоносимост към определена храна. Чревните разстройства, придружени от диарии, са по-редки. Те са израз на алергична реакция при не повече от 10-15% от случаите.

Значително по-рядко хранителната алергия се проявява с оплаквания от страна на дихателната система – задушаване, подобно на астматичен пристъп и обилна секреция от носа. Те обикновено са съпътстваща реакция при кожна или стомашно-чревна проява.

Анафилаксията или задушаване е най-сериозната проява при непоносимост към храни. Храни, които най-често предизвикват задушаване, са фъстъци, мляко, яйца и риба. Понякога алергични реакции могат да предизвикат и кервизът, морските храни и житните растения. Интересен факт е ,че годишно има повече смъртни случаи от алергия към фъстъци, отколкото от самолетни катастрофи.

В някои случаи алергични реакции с различен механизъм могат да се появят спрямо кравето мляко и соевия белтък. Те могат да бъдат придружени от повръщане и диария при малки деца с усложнения от обезводняване. При малки деца алергичният колит е проява на същата алергична реакция. Алергията към кравето мляко може да бъде в основата на синдром на нарушено усвояване на хранителните вещества. 

Диагноза хранителна алергия се поставя със специфични лабораторни тестове. Диагнозата е относително лесна, когато алергичните реакции са непосредствено след консумацията на определена храна. По-трудно е, когато реакцията е забавена или се явява след консумация на обичайни храни.

Диетотерапия на хранителните алергии

Изключване на определени храни, за които се предполага, че предизвикват алергични реакции. При деца е особено важно да се изключват по-малък брой храни за по-кратко време. Много внимателно захранване с потенциално алергизиращите храни трябва да започне след 6-12-месечна възраст. С оглед на профилактиката на хранителните алергии се препоръчва до шести месец прием на Хипоалергично адаптирано мляко в случаите на дохранване след кърма или изцяло изкуствено хранене. Повечето от алергичните деца се адаптират с възрастта към мляко, житни култури, зеленчуци, плодове и дори към яйца но по-рядко към риба и ядкови плодове които трябва да се дават с повишено внимание и много малко количество в началото.

Диетотерапията подкрепя лекарствената терапия. Диети, базирани на един вид храни (ориз, плодове, зеленчуци) се прилагат не повече от две седмици, поради риск от недохранване и задължително трябва да се извършват под контрол на специалист.

Елиминационния тест почти винаги поставя диагнозата.Провокационни тестове трябва да се правят само под лекарски контрол.

Често алергичните реакции не са към основното вещество в храната(например шоколад) а към допълнителните съставки,като оцветители, ароматизатори, консерванти, стабилизатори и др. и това да е причината детето да реагира с обриви само на дадена марка.

Как да предпазим детето от алергия към храна?

С въвеждането на твърда храна в менюто на бебето спонтанно възниква въпросът, кои храни биха могли да причинят алергична реакция и следва да се избягват.

За да се не се натовари организмът на бебето, важно е в хранителният му режим да се въвежда максимум по един нов продукт седмично. При включването на повече, при проява на алергична реакция, ще се затрудни определянето на продукта, към който детето има непоносимост. 
Количеството или начинът на приготвяне на храната не са от значение за появата на алергична реакция от страна на организма.
По принцип всички въпроси, свързани с храненето на бебето и малкото дете следва да се обсъждат с педиатъра.

8 групи храни, най-често предизвикват алергия при бебето
Списъкът съдържа над 160 различни вида храни. Осем групи храни са причина за 90 % от алергиите. Ето защо се налага въвеждането им в хранителния режим на детето да се отложи. В тази група на първо място попадат ядките, особено фъстъците. Не само, заради опасността от задавяне, специалистите препоръчват те да се дават едва след навършване на 3-годишна възраст. (При чуждо тяло в дихателните пътища в 80% от случаите става въпрос за фъстъци или слънчоглед)


Продуктите:

  • мляко и млечни продукти,
  • яйца,
  • фъстъци – силно алергизиращ продукт, заради което се отделя в самостоятелно,
  • ядки (орехи, бадеми и др. ),
  • риба,
  • морски дарове (миди, скариди, раци и др.)
  • соя и соеви продукти,
  • пшеница.
  • Обикновено при бебето симптомите на алергия се появяват скоро след консумирането на храната – от минути до няколко часа. В случай, че въвеждате нов продукт, необходимо е да следите детето за проява на алергичен симптом през деня.

 

Кога трябва да потърсите медицинска помощ
При затруднено дишане, отичане на лицето, многократно повръщане и диария незабавно се свържете с личния лекар на детето или специалист и ако се налага потърсете бърза помощ. Реакциите на алергия при бебето могат да бъдат фатални за кратко време.

Поведение при проява на лека алергия към храна при бебето
Когато се наблюдават умерени симптоми на алергия, като обрив и зачервяване на кожата, се препоръчва консултация с личния лекар или специалист. Възможно е той да назначи тест за алергия. При веднъж проявила се алергична реакция към храната, детето се нуждае от индивидуален план за въвеждане на храните и предпазване евентуално от други  алергии.

Израстват ли се алергиите към храни?
Алергиите към храни понякога се израстват. Например, непоносимостта към фъстъци и други ядки, морски дарове понякога преминава, докато алергиите към яйца и мляко остават за цял живот.

Доскоро Американската педиатрична академия препоръчваше родителите да хранят децата си до навършване на една година само със специализирани формули мляко и да въведат кравето през втората година, през третата – яйцата, четвъртата – ядките и рибата. В началото на 2008 година обаче оттегли тези препоръки, които се основаваха по-скоро на мнението на експертите, отколкото на факти.

Новите указания на американските педиатри са, че ако в семейството на детето няма проявени алергии, няма основание да се изчаква толкова дълго време за въвеждането на тези храни.

Как да се предпази детето от алергия към храна?
Все още се препоръчва храните от този списък да не се дават на детето до 10- месечна възраст. Дори и да предизвикат алергична реакция, при по-голямото бебе е възможно по-лесното и преодоляване.

Все пак специалистите препоръчват фъстъците и морските дарове да се въвеждат след навършване на 3 години на детето, тъй като алергичните реакции от тях са по-опасни.

Остава препоръката кравето прясно мляко да се дава на детето след навършване на първата година, тъй като съдържа белтъчни вещества, които дразнят и водят до възпаление на стомаха и червата на бебето.
При обработката на млякото при производството на млечни продукти като кисело мляко, сирене и меки сирена тези протеини се рушат и е малко вероятно консумацията им да причини стомашно-чревни проблеми.

Медът е продукт, който следва да се предложи на детето след навършване на една, някои експерти препоръчват дори на две години, заради риска от гастро-интестинален ботулизъм – реакция срещу токсина бутулин, който се отделя от бактерии, чийто спори могат да се съдържат в меда.

20951_Animiran_baner_Gerber_kvadrat_ok_3

За и против ваксините

Кой е тук

В момента има 43 посетителя и 1 потребител в сайта

Вход в системата